Постинг
01.08.2013 00:16 -
МАЙКА ПОМАГА СИНЪТ Ѝ ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕН ОТ ЗАТВОРА
Проповядвах в Ешланд, Вирджиния. Един ден, когато отивах към главната зала, един черен мъж, висок 180 см внезапно скочи от едно дърво и ме сграбчи. Не можех да се освободя от хватката му. Той попита: “Ти ли си Шамбак?” За първи път в живота си не знаех дали да кажа истината, така че дипломатично попитах: “Защо?” Той каза: “Ако си ти, значи си помогнал, за да се спася.”
Отговорих: “Аз съм Шамбак, братко!” Той ми разказа една от най-прекрасните истории. Той каза: “Брат Шамбак, имам две доживотни присъди, които ми висят на врата. Бях пуснат под гаранция за други десет години, но се провалих. Моята майка стояла на молитвената линия в твоята палатка. Аз бях черен мюсюлманин. Мразех проповедниците, особено белите проповедници. Моята майка е дошла на твоята ходатайствена служба и се е молила за мен.”
Той ми каза, че е бил на път да извърши грабеж, когато майка му е била на молитва. Но той каза: “Слава на Бога, че ченгетата ме хванаха и арестуваха. Ако не го бяха направили, щях да умра и да отида в ада. В затвора майка ми ми даде Библия. Аз я разкъсах на парчета и я изхвърлих в тоалетната. Мразех всичко, което носеше думата “християнско” върху себе си. Тя ми изпрати радио.
Когато си в затвора, слушаш каквото и да е. Бях свикнал да слушам хубава музика, но един проповедник на име Шамбак влезе в ефир. Мислех си, че той е черен. Свикнах да те слушам по радиото. Толкова много ме ядосваше, че веднъж скачах върху радиото, докато го счупих. Майка ми ми изпрати друго радио.”
Не е ли това пример за истинска майка? Майките никога не се предават.
Той продължи: “Стоях непрекъснато в килията. Когато си в килия и няма къде другаде да отидеш, ще слушаш каквото и да е. Слушах те всяка нощ. Бог започна да променя сърцето ми. Паднах на колене и се покаях за греховете си. Бог ме спаси и изпълни със Святия Дух. Писах до твоя офис и ти ми изпрати литература и Библия. Започнах да давам библейски уроци точно там, в затвора.”
Дошло съживление. Осъдени се спасявали и изпълвали със Святия Дух. Пазачът дошъл и казал: “Управителният съвет иска да те види.” Той казал: “О, не мен. Аз не подлежа на пускане под гаранция най-малко още десет години.”
“Може и така да е, но там те викат - му казал пазачът. - И не само управителният съвет, но там ще е и управителят.” Той отишъл и управителят го попитал: “Какво вършиш в този затвор?” Той отговорил: “Провеждам служби.”
Управителят казал: “Освен това, другото, което вършиш е, че ремонтираш затворниците. Добре, както и да е, за теб има пълно помилване. Правителството ни дава хиляди долари за превъзпитаване, а ние нищо не можем да направим със затворниците. Ти не взимаш никакви пари, а ги превъзпитаваш. Така че аз ти давам пълно помилване.”
Младият мъж казал: “Управителю, има две пълни помилвания в моя живот. Едното ми даде Исус, а ти ми даде другото.” Управителят го погледнал и казал: “Да, но това помилване е условно. Има едно условие, прикрепено към него. Ще трябва да се връщаш тук два пъти седмично и да проповядваш за този Исус, докато Той се върне.”
Не е ли чудесно? Някои от моите приятели, които са бизнесмени, са ходили в този затвор заедно с него. Съживление дошло. Когато младият мъж бил помилван, един от бизнесмените, християнски шивач, му ушил четири чисто нови костюма!
С наближаването края на историята, бях започнал почти да викам. Той каза: “Брат Шамбак, този костюм не ми струва никакви пари. Един от бизнесмените, които ти изпрати в затвора, е предприемач и ми даде работа. Другият е строител на жилища. Той ми даде безплатен апартамент. Не трябва да плащам наем.”
Погледнах го и казах: “Вдигни ме и нека танцуваме, братко!”Всичко това се случило, защото този мъж имал майка, която не го предала. Не се предавайте! Не се предавайте! Не се предавайте!
Отговорих: “Аз съм Шамбак, братко!” Той ми разказа една от най-прекрасните истории. Той каза: “Брат Шамбак, имам две доживотни присъди, които ми висят на врата. Бях пуснат под гаранция за други десет години, но се провалих. Моята майка стояла на молитвената линия в твоята палатка. Аз бях черен мюсюлманин. Мразех проповедниците, особено белите проповедници. Моята майка е дошла на твоята ходатайствена служба и се е молила за мен.”
Той ми каза, че е бил на път да извърши грабеж, когато майка му е била на молитва. Но той каза: “Слава на Бога, че ченгетата ме хванаха и арестуваха. Ако не го бяха направили, щях да умра и да отида в ада. В затвора майка ми ми даде Библия. Аз я разкъсах на парчета и я изхвърлих в тоалетната. Мразех всичко, което носеше думата “християнско” върху себе си. Тя ми изпрати радио.
Когато си в затвора, слушаш каквото и да е. Бях свикнал да слушам хубава музика, но един проповедник на име Шамбак влезе в ефир. Мислех си, че той е черен. Свикнах да те слушам по радиото. Толкова много ме ядосваше, че веднъж скачах върху радиото, докато го счупих. Майка ми ми изпрати друго радио.”
Не е ли това пример за истинска майка? Майките никога не се предават.
Той продължи: “Стоях непрекъснато в килията. Когато си в килия и няма къде другаде да отидеш, ще слушаш каквото и да е. Слушах те всяка нощ. Бог започна да променя сърцето ми. Паднах на колене и се покаях за греховете си. Бог ме спаси и изпълни със Святия Дух. Писах до твоя офис и ти ми изпрати литература и Библия. Започнах да давам библейски уроци точно там, в затвора.”
Дошло съживление. Осъдени се спасявали и изпълвали със Святия Дух. Пазачът дошъл и казал: “Управителният съвет иска да те види.” Той казал: “О, не мен. Аз не подлежа на пускане под гаранция най-малко още десет години.”
“Може и така да е, но там те викат - му казал пазачът. - И не само управителният съвет, но там ще е и управителят.” Той отишъл и управителят го попитал: “Какво вършиш в този затвор?” Той отговорил: “Провеждам служби.”
Управителят казал: “Освен това, другото, което вършиш е, че ремонтираш затворниците. Добре, както и да е, за теб има пълно помилване. Правителството ни дава хиляди долари за превъзпитаване, а ние нищо не можем да направим със затворниците. Ти не взимаш никакви пари, а ги превъзпитаваш. Така че аз ти давам пълно помилване.”
Младият мъж казал: “Управителю, има две пълни помилвания в моя живот. Едното ми даде Исус, а ти ми даде другото.” Управителят го погледнал и казал: “Да, но това помилване е условно. Има едно условие, прикрепено към него. Ще трябва да се връщаш тук два пъти седмично и да проповядваш за този Исус, докато Той се върне.”
Не е ли чудесно? Някои от моите приятели, които са бизнесмени, са ходили в този затвор заедно с него. Съживление дошло. Когато младият мъж бил помилван, един от бизнесмените, християнски шивач, му ушил четири чисто нови костюма!
С наближаването края на историята, бях започнал почти да викам. Той каза: “Брат Шамбак, този костюм не ми струва никакви пари. Един от бизнесмените, които ти изпрати в затвора, е предприемач и ми даде работа. Другият е строител на жилища. Той ми даде безплатен апартамент. Не трябва да плащам наем.”
Погледнах го и казах: “Вдигни ме и нека танцуваме, братко!”Всичко това се случило, защото този мъж имал майка, която не го предала. Не се предавайте! Не се предавайте! Не се предавайте!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
