Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2013 15:04 - М А Г Ь О С Н И К - Емануил Ини
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 1523 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Част 1-ва
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него дори, когато остарее
.
(Притчи 22:6). Тази история е за Божиите дела - могъщите, прекрасни и удивителни Негови дела, и за делата които Исус Христос заповяда на всеки от нас: „Иди и свидетелствай за това, което Аз направих за тебе”. Тази история е посветена на това.

Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му. (Притчи 16:9).

Дали ще се изпълни или не съдбата в живота на човека, зависи от много фактори: индивидуалната близост с Бога, личното му видение за смисъла на неговия живот, социалното и духовно обкръжение и т. н. Курсът на живота може да бъде изменен чрез всякакви външни фактори. Кризата идва тогава, когато ти се предадеш на своята воля - било за добро или за зло. Ти можеш да обичаш или да ненавиждаш. Ти можеш да пожелаеш да разбереш и да не разбираш. Волята и желанието да бъдеш послушен – това е най-голямата сила за новородения християнин така, както желанието да не слуша и да не се подчинява е най-разрушителната сила за грешника. Детето, оставено в този свят, се контролира от една от тези две сили – от Бога или от дявола, от доброто или от злото. Всеки човек се среща с двете сили и е длъжен сам да избере какъв живот ще преживее. Именно по тази причина Библията казва: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее.” (Притчи 22:6).

Най-скъпото и най-близко човешко сърце за любящото дете си остава неговата майка. Сирачето е нещастен човек. То много повече се поддава на атаките на дявола, отколкото децата, които имат родители. Майката е защитник за неговата душа, както и за тялото му. Огромна трагедия е, ако двамата родители са загинали, а още по-ужасно е, ако са загинали при много страшни обстоятелства.

Моята история започна преди 22 години в малкото село Америе Ириекбу Асу, щата Имо. Моите родители не бяха богати, но баща ми получи в наследство 42 хектара земя от своя баща - благословение, което донесе огромно нещастие с нашите роднини. На моя баща завиждаше един далечен роднина по някаква причина - аз не знам точно, но изглежда заради земята, получена в наследство. Живеехме щастливо. Бяхме четири деца: Любов, Маргарет, Емануил и Чиниера. След раждането на първите две момичета, моите родители са чакали 14 години преди да се родя аз - единствения син. След това се роди Чиниера – моята по-млада сестра. Това бяха щастливи години, но те не продължиха дълго. С нашето семейство се случи ужасна трагедия. Моята нежна и грижлива майка умря. Казват, че е умряла заради някакви магически заклинания и заради викане на нечисти духове. След четири години умря и баща ми. Хората твърдят, че това също се е случило, поради влиянието на някаква магьосническа сила.  Две години след смъртта на моите родители, моята най-голяма сестра - Любов изчезна при странни обстоятелства, а Маргарет - втората ми сестра, се побърка. В живота на нашето спокойно и щастливо семейство, се втурна цяла лавина от трагедии. Аз и моята най-млада сестра Чиниера бяхме заведени при баба и дядо.

При тях завърших началното си образование и по-късно отидох в средното училище. Учих само три класа, след което прекъснах поради недостиг на средства. Скоро след това баба ми и дядо ми умряха. След като свърши церемонията, свързана с погребението, някакъв неизвестен родственик взе моята сестра Чиниера. И до днес не знам къде е тя и какво се случи с нея. С мен се държаха по много глупав начин и аз бях върнат в дома на баща си, където живях в пълно уединение. Как може детето да спечели  за своето препитание и да живее сред враговете на баща си, а следователно сред своите собствени врагове? Аз живеех в ужасен страх. Всичко, което ставаше с моето семейство, постепенно ме доведе към крах в моя живот, който започна да губи за мене всякакъв смисъл. Кой се интересуваше от моя нещастен живот на малко момче? Кой го беше грижа за мен? Веднъж срещнах моя приятел Чинедум Онвукве, с когото учех в средното училище. Той ме обичаше и чувайки всичко, което ми се беше случило, ме заведе при своите родители, които ме приеха като свой собствен син. Животът ми отново стана нормален.

Отначало бях щастлив. Знаех, че Бог, на когото се молеше моята майка, в действителност е жив. Заради това Той ми беше дал нови родители. Приблизително две години се наслаждавах на моя нов живот. След това отново дойде дяволът и разруши всичко. Чинедум пътешестваше със своите родители до Ум ла Шеи. Тяхната кола се врязала в едно дърво и той загина, заедно с родителите си. Когато чух за това, моето сърце се съкруши. Нямаше предел на мъката ми.

Не знам как преживях всички тези процедури на погребението, след завършването на които, бях длъжен да се върна в дома на моя баща. За да се прехранвам, беше необходимо да намеря някаква работа. Всичко, което можех да намеря, бе да изпълнявам не сложната работа във фермата, в градината и да ловя риба. Веднъж някакъв мъж от нашия род ми предложи работа за 50 кипейки (това е половината от 1 наир - парична единица в Нигерия). Поканвайки ме във фермата, той започна да ми задава множество въпроси. Най-напред ме помоли да му покажа земята на моя баща и поиска да му дам тази земя. Вместо заплата обеща да ми дава вечеря. Как може детето да знае земята на своя баща и какви права има то в тази възраст, така че да предаде земята на когото и да е, независимо от това колко близък му е този човек? Аз се отказах от всички предложения, които той ми направи. Той се нахвърли върху мен и обеща някъде в гората да ме убие. Аз силно се изплаших и се хвърлих да бягам, викайки за помощ.

За съжаление той живееше в достатъчно отдалечен район, в който действително имаше само гъста гора. Независимо от това помощта, която  очаквах да получа от хората, дойде от Бога. Той ме гонеше с нож, но аз бях много по-млад от него и бягах по-бързо. Неочаквано аз попаднах в една яма с дълбочина около два метра, където скривайки се в тревата седях до тогава, до когато моят родственик не се разочарова от своите търсения и не се върна в къщи. Както и да е, аз излязох от ямата и по друг път се върнах обратно в селото. Аз разказах за случилото се на старейшината в моя род, но никакви действия не бяха предприети.

Имаше един общ заговор против мен - сирачето. Този случай възбуди истинска ненавист в моето сърце. Никой не ме обичаше. Никой не го беше грижа за мен. В моя разум много ясно се открои мисълта, че всички искат да се избавят от мен, тъй като бях сирак. Животът ми беше пълен с нещастие. Само сега, когато изминаха много години, аз разбирам, че Бог поради Своята велика любов към мен ме е опазил, за да не завърша живота си със самоубийство. Аз отидох в църквата и станах член на тази църква в моето село (неин член съм и до сега). За съжаление пак никой не се погрижи за мен, макар че някои от членовете в църквата знаеха много добре как стоят нещата.

Искам да отбележа, че като станах член на църквата, не познавах Исус Христос, не знаех какво е това, да бъдещ роден от горе. Ако вие се намирате в църквата на Исус Христос  и  вашето положение е същото, в което се намирах аз, отдайте своя живот на Исус Христос! Писанието говори „и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас” (І Петрово 5:7).

По време на всички тези трудности и страдания се появи Алиса - девойка, която познавах от средното училище. Беше пет години по-голяма от мен и живееше в същото село. Известно време ние посещавахме един клас, седяхме на един чин и се бяхме доста сближили. Бяхме влюбени един в друг и решихме да се оженим, когато достигнем съответната възраст. Това изглеждаше много смешно - 11 годишен малчуган без родители, без да има пари за препитание обещава на една девойка - пет години по-възрастна от него, да се ожени за нея.

По-късно Алиса замина за Акуру, за да продължи образованието си, от където ми изпращаше любовни писма. Когато отново се срещнах с нея, вече бях на 15, а тя на 20 години. Беше завършила своето образование и работеше в една банка в Лагос, където живееха нейните родители. Алиса прекрасно знаеше моето минало и не пропусна да се възползва от това. Тя ме уговори да замина с нея в Лагос. Даде ми своя адрес, заедно с 50 наира. За един 15 годишен юноша това беше истинско богатство. Максимумът, който можех да заработя, беше всичко 2 наира. Това беше като истинска манна от небето и означаваше, че Лагос би следвало да е едно прекрасно място, където могат да бъдат намерени много пари и различни неща за удоволствие.

Реших да замина там, така че да работя за пари и да придобия необходимите ми вещи.

В моите представи бягството  беше единственият изход от ситуацията: да избягам от враговете на моя баща, от моите собствени врагове, да избягам от глада, да избягам от всички мои проблеми. Да избягам, да избягам, да избягам от всичкото зло...

            Нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал. Няма мир за нечестивите, казва моят Бог. (Исая 57:20-21). Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. (Притчи 14:12).

Живот без Исус Христос е точно, както го описва казаният горе стих.

Напуснах своето село с 50 наира и адреса, който ми даде Алиса. Надявах се да получа свобода и наслаждение, а също така всичко, което съпровожда този живот. За съжаление моите надежди не се оправдаха. Аз получих далеч не това, за което мечтаеше моето детско сърце.

Когато видях Лагос, той ми се стори толкова очарователен, че аз го сравних с небесата, каквито те биха били. Аз видях високи и красиви здания. На всяко човешко лице виждах израз на щастие. В крайна сметка на мен така ми се струваше. Хората изглеждаха много заети. Никой не седеше с скръстени ръце. Аз бях толкова радостен, че можех да си кажа сега: ето, сега знаеш, че си свободен. Отидох на улица Акинтолу и бях много радостно приет от Алиса и нейните родители. Те ме познаваха, знаеха моето минало, но не знаеха за моите отношения с дъщеря им.

Алиса ме представи като мъж, когото тя счита за свой избраник. Нейните родители бяха шокирани, но след като поговориха с нея, се съгласиха да ме оставят при себе си при условие,  че  ще продължа своето образование. Алиса отхвърли това условие и ме постави пред факта, че аз ще живея с нея в нейната собствена квартира. Родителите й дълго не се съгласяваха, но Алиса настояваше на своето. Те спореха почти четири дни, след което, намирайки се под някакво страшно влияние, аз се съгласих с нея и се пренесох при Алиса. Тя беше много привлекателно момиче, работеше като счетоводител в банка и ми обеща да ме направи богат, да ми даде всичко необходимо за живота. По нейните думи трябваше да се устроя и да се наслаждавам на живота.

Моето първо впечатление за Лагос беше повече от положително. Преди няколко месеца аз живеех обкръжен от ненавист, страдание и постоянна нужда. Изведнъж се оказах в огромен град, в голяма, добре мебелирана квартира, с „прекрасна жена”, която обещаваше „да ми даде всичко необходимо за живота.” Тя ме обсипа с подаръци, пари, дрехи, с „любов” и т. н. Аз така и не се досещах, че в живота може да има такива „прекрасни неща”. Всъщност дяволът е лъжец.

Библията казва: „Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.” (Йоан 10:10). Драги читателю, дяволът няма просто подаръци. Всичко, което той дава, идва като размяна за твоята душа. Състоянието на еуфория беше много кратко и след три месеца с мен започнаха да се случват много странни неща.

Веднъж, като се събудих през нощта, видях до себе си една огромна змия. Исках да започна да викам, но не можех. Няколко пъти, събуждайки се през нощта, аз виждах, че тялото на Алиса беше прозрачно като целофанен плик. Понякога тя изчезваше и след това се появяваше отново. Много често от съседните стаи достигаха странни звуци, като че ли някой танцуваше. Веднъж не издържах и попитах Алиса какво значи това. Нейната първа реакция беше ненавист, която се таеше в очите й, също и сериозно предупреждение. Тя ми каза: „Повече никога не ми задавай такива въпроси, иначе аз ще се разправя с тебе”. От този момент разбрах, че моят живот отново е подхвърлен на опасност. Бих предпочел да се върна в своето село и да търпя страдание там, отколкото да се сблъсквам с това, което ме обкръжаваше в Лагос. Започнах да се боя от Алиса.

След два дни тя дойде с много подаръци, обсипа ме с целувки, каза ми, че ме обича, че се грижи за мен и ми обеща всичко да ми обясни по късно. Отидохме в един нощен клуб, където Алиса отново ми напомни това, че ще ме направи богат, че някога ще знам всичко, което знае тя. Върнахме се в къщи. Стори ми се, че животът се върна в нормалното си русло. Отношенията ни с Алиса отново се подредиха, но някъде в дълбочината на сърцето си аз разбирах, че се намирам в опасност. Нямах възможност да избягам от нея, но и къде ли можех да избягам. Родителите на Алиса не знаеха, че тяхната млада и красива дъщеря сериозно се занимава с окултизъм и спиритизъм. Алиса ме предупреди да не разгласявам нейната тайна, ако ми е скъп собственият ми живот. Драги читателю, можеш ли да си представиш 20 годишна девойка, занимаваща се с такива неща? За окръжаващите я хора тя е прекрасна, безобидна девойка, която работи в банка.

Всъщност тя беше една от агентите на дявола. В този свят наред с нас живее огромно множество такива Алиси, но това ми беше изяснено по късно.

 

УЖАСЯВАЩОТО ОТКРИТИЕ

Веднъж, когато Алиса отиде на работа, аз реших да се поровя из квартирата й. Тя беше млада, но квартирата й беше много луксозно мебелирана. Имаше четири хладилника. Отваряйки един от тях, видях човешки черепи, също различни части на човешко тяло - свежи и сухи. Под пода намерих човешки скелети. В ъгъла на стаите стояха купи, напълнени с човешка кръв. В една купа имаше не голямо дърво. Редом с този съд стоеше някакъв съд за хранене, който беше направен от плода на особено растение. Сега в мен не остана никакво съмнение.

Дали беше дошъл краят? Нямаше къде да избягам. Повече не можех да обискирам. За видяното реших на никого да не казвам. Когато Алиса дойде от работа, по нейния израз разбрах, че тя знае за това, което е станало още, докато е била в офиса си.

 

СРЕЩА С ОКУЛТНИЯ СВЯТ

На следващия ден Алиса ме помоли да отида с нея на едно събрание. Нямах избор, бях в плен. Ние тръгнахме из покрайнините на Лагос. Когато пристигнахме, бях инструктиран от Алиса за това, че в зданието трябва да се влезе с гърба напред. Аз влязох така. Същото направи и Алиса. Залата беше много голяма и можеше да помести около 500 души. Аз видях млади мъже и жени, които стояха в кръг. Един човек седеше на малко по-повдигнато място. Изглежда той беше лидерът. Неговото тяло не се виждаше - виждаше се само главата му. Много от присъстващите хора бяха студенти, випускници, учители и т. н. Алиса натисна едно копче, което се намираше на стената и пред мен се появи стол. Аз седнах на него. След това Алиса натисна още едно копче - из под земята се появи още един стол. След това тя ме представи на събранието като нов член. Залата започна да ме приветства с ръкопляскане. Всичко, за което се говореше на това събрание ми беше неясно. В края, когато вече се канехме да си ходим, ме помолиха да отида на това място още веднъж, но бях длъжен да отида там сам. Така се състоя моята първа среща с окултния свят.

            Същата вечер в 2 часа (това е обикновено време на среща както на различните мрачни  сили на тъмнината, така и на агентите), Алиса ме разбуди и ми каза нещо невероятно: “Ти не си обикновен човек, а си наполовина човек и наполовина дух. Това, което си видял в тези съдове, аз използвам по време на моите молитви сутрин така, щото духовете да ме ръководят в течение на целия ден. Що се отнася до скелетите, за тях ще ти разкажа по късно.” Нищо не отговорих.

Алиса ми донесе една книга за загадъчния свят. Имайки любопитен ум, аз реших да я прочета. Силно се заинтересовах от съдържанието на тази книга. Виждайки моята реакция, Алиса ме извика в окултното общество в Индия, при това без да ми съобщи нищо.

Както казах по-рано, на следващото събрание трябваше да отида сам. Отивайки на онова място, срещнах още 9 нови души, а също и няколко свидетели. Ние бяхме длъжни да преминем през една процедура на “освещение”. Извикаха ни в средата на залата и с нас беше направено следното - гъста смес, която изглеждаше отвратително, беше налята в нашите тела. Това означаваше, че сега ние се явяваме пълноправни членове на това събрание. Чаша с течност, която наподобяваше масло ми беше дадена, да я изпия. Изпивайки я, ние вече се считахме за агенти. Вещество, наподобяващо прах беше втрито в нашите глави. Това означаваше, че ние сме длъжни да изучаваме майсторството на магьосничеството, също така - на целия окултен свят. За това, че цялата тази процедура беше заснета и дадена в Индия, аз нямах никакво понятие.

На следващия ден аз получих писмо от Индия. В него се казваше, че трябва да го подпиша със своята собствена кръв и да го изпратя обратно по начин, показан в това писмо, а не чрез пощата. Направих това, както се изискваше от мен. Стигайки до този момент, пътят назад за мен беше отрязан напълно. Връщането назад означаваше смърт, за която постоянно ми напомняха.

 

ЗАВЕТ С АЛИСА

            Една сутрин Алиса ми каза, че ни предстои да извършим още една важна церемония. В два часа през нощта тя донесе вкъщи едно момиченце. Пред очите ми Алиса му избоде очите със своите палци. Звуците на детето ми разкъсаха сърцето. След това тя го раздроби на парчета, сложи парчетата от месото на поднос и изливайки кръвта му в една купа, ми заповяда да ям от това месо и да пия от тази кръв. Аз отказах. Алиса ме погледна. Това, което излизаше от нейните очи е невъзможно да се обясни с думи. Аз не разбирах  какво става с мен, но дъвчех това месо и лижех тази кръв. По време на тази церемония, тя произнесе следното: “Ето заветът между нас, ти никога няма да кажеш за това, което си видял при мен на нито едно същество на тази земя. В деня, в който нарушиш завета, ще изчезнеш.” Тези думи означаваха, че ако проговоря, ще бъда убит. След това странни неща започнаха да стават с мен. От тогава не можех да се контролирам.

Думи на предупреждение към всички майки: Колко добре познавате тези, които помагат във вашата къща? Какво е тяхното минало? Всичко ли сте си изяснили, преди да поверите живота на децата си в техните ръце? Можете да спорите с мен - от къде Алиса взе детето, което уби, но трябва да знаете всичко за миналото на тези, които ви помагат.

Виждайки себе си като достатъчно успешен в посвещението ми, бързо започнах да израствам в своето служение. Алиса беше удовлетворена, считаше моята мисия за завършена. Тя ми потърси квартира, помогна ми да се настаня и прекъсна с мен каквито и да било отношения.

                                           

ЗАВЕТ, СКЛЮЧЕН В ИНДИЯ

От обществото в Дахил,  Индия ми изпратиха второ писмо, в което ме помолиха да отида при тях. В писмото се описваха ужасните неща, които съм длъжен да направя, като например - да изям огромна миеща мечка, да имам полова връзка с духове през нощта на гробището и т. н. След изпълнение на гореуказаните изисквания нямах правото да имам полова връзка с никаква жена на земята. В отговор написах че нямам виза и че нямам ни най-малко понятие къде да замина.

В същото време при мен се появи собствен бизнес. Започнах да се занимавам с контрабанда. При това нямах никакви проблеми с митницата. Постепенно се появиха огромно количество пари. Веднъж аз затварях квартирата си и излязох на улицата. Връщайки се в дома си, намерих човек, който се намираше в моята квартира. Аз силно се изплаших, но той ме попита: “Вие ли сте Емануил Амос?” Кимнах с глава. Неочакваният гост продължи: “Аз съм изпратен, за да ви взема и да ви заведа в Индия, затова пригответе се.” Затворих вратата и седнах редом с него, очаквайки по-нататъшни заповеди. Той се докосна до моето рамо и ние изчезнахме.

Следващото нещо, което видях, беше зала за конференции в Дахил, Индия, където вече се събираха много хора, очакващи нашето пристигане. На мен показаха една папка със списък, в който бях длъжен да се разпиша срещу своето име. След това в залата беше внесен поднос  с части от човешко месо, а също и една купа с човешка кръв. На всеки присъстващ беше дадена чаша, след което човек без глава наля кръв. По даден от човека без главата знак бяха запалени свещи. Ние изпихме кръвта и изядохме месото. След това събранието беше завършено.

Настъпи времето за моето изпитване. Бях изпратен в долина, където бях длъжен да живея известно време, обкръжен от гущери и диви животни. През това време ме мъчеха. Нямах никакво право да викам, защото наказанието за вика би било смърт. След като свършиха седемте дни на агония, бях преместен в място, което се наричаше “Индийски джунгли”. В тях видях различни демонични птици. Наричам ги демонични, защото някои от тях имаха лице на куче или котка и при това имаха крила. В дълбочината на тези джунгли имаше пещера, в която можеше да се влезе само, ако бъде получено разрешение от тези птици. В пещерата видях неща, които трудно могат да бъдат описани. Имаше същества, които приличаха на хора, но имаха опашки, а някои нямаха лица и т. н. Тази пещера беше второто място на мъчения. Те ми напомняха за ада.

В този ад бях седем дни, след което бях приведен на ново място, където имаше библиотека с огромно количество книги за магии, окултизъм и т. н., които бях длъжен да изуча. Избрах две от тях. Заглавието на първата книга беше „Аббусиня”, което значи „разрушение”, а втората „Ассиня”, което значи „даващ живот и изцеления”. По-късно придобих останалите книги.

Освен това бях длъжен да построя олтар за поклонение и молитви на злите духове, след като се върна в Нигерия. На олтара трябваше да седят следните неща: купа, напълнена с човешка кръв, в която трябваше да стои дърво с корени, човешки череп, пера от гриф (не ми е ясно какво е това, преводът е от руски - б. пр.), кожа от змия и големи, блестящи чинии. Кръвта в купата трябваше да бъде използвана за ежедневни утрешни заклинания. Освен това ми беше забранено да употребявам каквато и да е храна, приготвена от човешки ръце, тъй като бях длъжен да се засищам по свръхестествен начин. Получавайки гореизброените указания, аз се върнах в Нигерия по същия начин, както я бях напуснал, изпълнявайки всичко, което ми беше заповядано.

 

В НИГЕРИЯ

            Започнах да навлизам в духовния свят. С лекота можех да преминавам във всяка точка на земното кълбо. Според книгите, които изучавах, духовните същества живеят в космоса. Помислих си, че те биха могли да увеличат моята сила и затова реших да вляза в контакт с тях. Излязох от своя дом, произнесох някакви заклинания и извиках дивия вятър, който ме занесе в космоса.

Оказах се в пространството, окръжен от духовни същества. Те се заинтересоваха за това, което желаех да получа от тях. В отговор казах, че бих желал да притежавам още по-голяма сила. На земята се върнах след около две седмици, надарен с могъща сила от срещата с тези същества.

Както отбелязах и по-рано, аз не можех да контролирам себе си. Независимо от това, че обладавах огромна сила, исках да имам още по-голяма такава. Реших да изпробвам това, което прочетох в книгите по окултизъм и се озовах в подземния свят. Веднъж, като отидох в гората и произнесох определени заклинания, се оказах под земята. Демоните бързо ми построиха стълба, по която се спусках все по-ниско и по-ниско. Около мен беше непрогледна тъмнина, каквато е била в Египет по времето на фараона, който задържаше израелския народ. Видях много неща, които трудно се поддават на описание. Видях оковани с вериги хора, които снабдяваха с пари своите господари. Видях няколко члена на обществото, които дойдоха, за да пренесат жертва и да се върнат в света, получавайки дарове от различни духове, контролиращи това място. Видях някои лидери на църкви, дошли да получат сила да говорят слово, което не подлежи на обсъждане.

Под земята прекарах две седмици, след което се върнах на земята. Външно бях един млад и достатъчно безобиден човек. Никой не знаеше колко всъщност бях опасен. Такива хора като мен има огромно множество. Само Исус Христос дава истинска безопасност и защита от тях.

 

ЗАВЕТ С КРАЛИЦАТА

Една вечер излязох на разходка. Минавайки край автобусната спирка, видях една много красива девойка. Не й казах нито дума. На следващия ден минах отново през същото място. Тя пак беше там. Този път се усмихна и ми подвикна. Спрях и се представих. Отговор не последва. Попитах за името и адреса й, но тя само се засмя. Като попита за моя адрес, казах само улицата. Наканих се да си тръгна и тя каза, че ще ме навести някога. Помислих си, че това е невъзможно, тъй като не знаеше номера на моя апартамент, но не мина и седмица, когато чух почукване на вратата. Това беше тя - моята загадъчна дама. Поканих я да влезе. Размишлявах за това, че е прекрасна и дали се сещаше на каква опасна територия е попаднала. Поразвлякох я, позабавлявах я и след няколко часа тя си отиде. След това продължи да идва достатъчно често, задържайки се определено време, при това без да се забави нито минута.

Понякога се разхождахме по плажа и излизахме в града. През цялото това време не знаех нейното име. Реших повече да не се безпокоя по този повод, тъй като нашите отношения не биваше да отиват по-далеч от обикновено запознанство. Освен това получих много ясна инструкция - да не се докосвам до никаква жена.

Неочаквано тя престана да идва при мен през деня, а идваше вечер. Веднъж по време на поредното си посещение, каза: “Сега е твой ред да ме навестиш.” Прекарахме заедно до осем сутринта, след което тя ми каза, че е време да си ходи. Седнахме в автобуса. Тя помоли шофьора да спре около плажа. Слязохме и аз я попитах къде отиваме. “Не се вълнувай - каза тя - отиваме в моя дом.” Минахме зад един храст. Девойката взе нещо, което наподобява лента и ме върза за себе си. Мигновено някаква сила излезе от нея и ме блъсна в морето.

Започнахме да се плъзгаме по повърхността на водата в посока към океана. Всичко това се случваше в моята физическа форма. Ние се гмурнахме дълбоко под водата и за свое удивление, аз видях огромен град с множество много заети хора.

 

ДУХОВНИЯТ СВЯТ

            Видях различни лаборатории, театри, студия и т. н. Видях множество прекрасни момичета и симпатични млади хора. Стари хора там нямаше. Девойката ме представи на своите хора. Бях приет дружелюбно. Тя ме отведе в стая, която се наричаше „тъмнина, сушилня и опаковъчна”. После попаднах в помещение на главния завод и на склада. След огледа се върнахме обратно.

Девойката ми каза: “Аз съм кралица на цялото крайбрежие и много бих желала да работя с теб. Обещавам да ти дам богатство и да ти дам всичко, което пожелаеш - защита, живот, ”ангел”, който ще бъде винаги с теб.” Тя натисна едно копче и пред мен се появи поднос с човешко месо, нарязано на късове. Ние ги ядохме заедно. Тя извика огромна змия и ми заповяда да я изям. Аз не можех да направя това. Тя настояваше, но все пак аз не можах да глътна тази жива змия. Тогава змията глътна мен. Това беше знаменит завет.

Човешкото месо и кръв, змията и демоничният ангел означаваха, че нито една тайна не бива да се открие, а на ангела беше дадена сила да ме дисциплинира. Ако огладнеех, ангелът трябваше да ми обезпечи продоволствието от морето.

Обещах на девойката, че винаги ще изпълнявам това, което поискат от мен. След това тя ме пренесе в друга част на океана, на един остров. Там имаше много села и всяко от тях имаше свое предназначение. Например: Село за отравяне; Село за убийства; Село за заклинания; Село за изцеления и т. н. Девойката ми подари сила да се превръщам във всякакъв вид морско животно, като например: змия, крокодил и т. н., след което тя изчезна, а ние останахме в морето.

В света аз можех да се превръщам в каквото и да е животно.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1694029
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031