Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2013 04:24 - ИЗГУБЕН В СНЕЖНАТА БУРЯ или НЕВЕРОЯТНАТА ИСТОРИЯ НА ИЗВЕСТНИЯТ ПРЕСТЪПНИК ДЖЕЙК УУДС
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 2539 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ИЗГУБЕН В СНЕЖНАТА БУРЯ или Невероятната история на известният престъпник Джейк Уудс

През една зимна нощ, високо в планините Smoky Mountains, щата Тенеси, бушуваше снежна буря и аз се изгубих. Конят ми обаче някак си успял да стигне до една къща, а аз съм бил вече в безсъзнание, премръзнал от студ.

Идвайки бавно на себе си, аз чух съчки да пукат в огъня. Отваряйки очи видях как един брадясал мъж се беше надвесил над мен и проклинаше, понеже не съм си отварял устата, за да налапам гърлото на бутилката, която той ми подаваше. В момент на дeлириум си помислих, че съм умрял и че съм отишъл не където трябваше, а на погрешното място.

Когато дойдох на себе си, аз разпознах мъжа – той беше известен престъпник, а за главата му беше обявена награда. Този човек се беше заклел, че всеки проповедник, който се oсмелеше да пристъпи прага на къщата му щеше да бъде посрещнат с физическо насилие. Не знаех какво ме очакваше. От друга страна никой не се беше отнасял към мен толкова мило както моят спасител и съпругата му. Те направиха всичко възможно за мен, за да се възстановя. Когато дойде време да си лягаме, той ме взе в леглото си и ме държа в огромния си топъл скут цялата нощ, без да мигне и за минута.

На сутринта, аз не се чувствах особено добре, но пък слънцето грееше приветливо, а снега се топеше, така че се приготвих да тръгвам. Тогава Някой каза: „Пред теб се открива един шанс, който никой друг проповедник не е имал. Ти трябва да се опиташ да спасиш Джейк Уудс.”

„Какво да направя?!”

Джейк беше седнал пред огнището докато аз стягах дисагите си. Приближих се към него. Извадих една банкнота от джоба си и казах: „Г-н Уудс, съжалявам, че мога да ви предложа такава нищожна сума за това, което вие и вашата мила и добра съпруга направихте за мен. Моля, приемете тези пари, които са израз на моята благодарност към вас. Не бих могъл да ви се отплатя дори и да бях богат.”

Той ме изгледа от глава до пети учудено. „Прибери си парите, Док.” (бел.пр.-съкратено обръщение за доктор, пастор), каза той. „Направихме го, защото искахме да се отнесем добре към теб. Ако миналата нощ беше дошъл в къщата ми като проповедник, аз щях да те изритам навън в бурята и бих бил много щастлив, ако умреше от премръзване до сутринта. Преди двадесет съдбоносни години когато Всемогъщият прибра при Себе си моето момче, нашето единствено дете, аз се заклех, че нито един човек, който Го представлява, няма да влезе под покрива ми. Спазих обещанието си до ... снощи. Но когато конят ти те доведе, не можах да те оставя навън в бурята. Сега можеш да си тръгнеш и да разкажеш на всички, че си пренощувал в дома на Джейк Уудс.”

Той просъска последното изречение през здраво стиснатите си зъби. Никога през живота си не бях виждал толкова жесток и свиреп човек. Определено бях направил всичко възможно, но се провалих. Вдигнах дисагите си от леглото и се отправих към вратата. Но Нещо улови здраво съвестта ми в сякаш стоманените си пръсти. „Трябва да опиташ отново.”, дойде към мен ясната, недвусмислена  заповед.

„Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господното присъствие; и, като слезе в Йопия, намери кораб който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и влезе в него за да отиде с тях в Тарсис от Господното присъствие.” (Йон 1:1) Аз се чувствах по същия начин.

Бях сигурен, че Джейк Уудс усещаше, че нещо ме измъчваше, но не ме погледна. Най-накрая се приближих към него и с терперещ от вълнение глас казах: „Г-н Уудс, имам тук с мен една малка книжка, от която бих искал да почета и да поговоря с един Приятел преди да си тръгна; ще ми позволите ли?”

Започнах да чета тази прекрасна глава от Евангелието на Лука, в която се разказваше за една овца, която се изгубила, но после Пастирът я намерил. (Притчите за изгубената монета, за изгубената овца и за блудния син се намират в Лука 15).

Прочетох му и притчата за блудния син, който се завърнал у дома, облечен в дрипи. Баща му бил много щастлив, че сина му се завърнал и вдигнал пир.

Точно в този момент с крайчеца на окото си аз забелязах, че Джей Уудс се беше обърнал към мен и ме гледаше с интерес, сякаш изкаше да ми каже: „За мен ли говориш?” Да, понеже той подигравателно се беше изсмял в лицето на Божия пратеник, дошъл в смъртния час на баща му, който умолявал сина си да се прибере у дома.

Паднах на колене като издигнах едната си ръка към Господа, а с другата се опитвах да хвана Джейк Уудс. Казах: „Господи,  снощи дойдох в този дом повече мъртъв отколкото жив. Този мъж и неговата добра съпруга ме приеха и ме върнаха към живота, и сега отказват да приемат възнаграждение за тяхното гостоприемство. Но Исус Христос стои на прага на техния дом от мига, в който са го построили ... с прободени и кървящи ръце и с трънен венец на челото Си. Те обаче са затръшвали вратата в лицето Му много пъти. Помогни на Джейк Уудс да покани Исус Христос в дома си днес.”

Когато се изправих, Уудс все още седеше на пода, гледайки към вратата. Проследих погледа му, но видях само една отворена врата, през която грееше слънцето и се виждаше топящият се навън сняг, но нищо повече. След около минута той каза на „нещо”, което очевидно седеше на прага на врата: „Влез. Заповядай.” После поглеждайки към мен той добави: „ТОЙ ВЛЕЗЕ!” ... сякаш искаше да ми каже: „Повече няма да ми опяваш!” Когато си тръгвах той ме изпрати до врата. „Док”, ме запита той, „Имаш ли друга малка книжка като тази, от която чете преди малко? Баща ми ми четеше за онова момче. Предполагам, че съм бил аз. Ако ми заемеш една от твоите книжки и подгънеш листа на мястото, може и да намеря някой, който да ми прочете тази история. Мисля, че искам да я чуя отново.”

Дадох му Книгата. Той се обърна и се отправи към къщата, подмятайки, че неговата „старушка” можело и да дойде да ме чуе когато проповядвам отново в Flats schoolhouse.

Бях проповядвал там няколко пъти. Понякога присъстваха само няколко добри души, но когато този път пристигнах, целият лагер беше пълен с народ. Мъжът, който ме посрещна и стисна така здраво ръката ми, че си помислих, че ще падна от коня, се оказа Джейк Уудс.

„Док – аз ги доведох.”,  каза той вместо поздрав. Наистина ги беше довел той.

Влязох в сградата. Жените бяха насядали от едната страна в залата. В края на втората пейка седеше някой, който сграбчи ръкава ми докато минавах от там. Погледнах към нея. Беше Нанси Уудс – за първи път на църква от 20 години насам.

„Док”, прошепна тя.”Нещо става с Джейк.”

„Какво?”, попитах аз.

„Не знам, ама той не е същият какъвто беше преди. Не е същият от момента, в който ти дойде у нас. Наистина се отнася добре с мен. Док, моля те, призови към покаяние. Може би Джейк ще излезе напред.”

Очите ми се напълниха със сълзи докато вървях към масата и оставях дисагите си на нея.

Веднъж Джейк Уудс беше пребил тази жена почти до смърт, защото тя беше дала на един проповедник монета. Много пъти я беше пъдил от вкъщи когато имаше бури, за да умре. Веднъж, беше толкова пиян, че изпадна в делириум и я хвърли в огъня. А сега – от три седмици насам, тя живееше в Рая.

Обърнах се и видях, че и мъжете влизаха в помещението. Водеше ги Джейк Уудс. Стъпваше така сякаш се носеше във въздуха. Точно зад него вървеше стар войник, участник в Гражданската Война, накуцвайки поради вдървеното си коляно. Не бил стъпвал в църква от края на войната. Уудс седна в края на първата пейка, а старият войник до него. Никога няма да забравя как той се отпусна на пейката, намествайки вцепенения си крак. После скръсти ръце с готовност и смирение, погледна ме в лицето сякаш искаше да каже: „Е, тук съм.”

Помещението беше пълно и с добри, и с лоши хора. Проповедта, която бях подготвил нямаше да свърши работа. За това аз избрах следния текст: „Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.” (Лука 19:10)

Не мисля че някога съм проповядвал по този начин, нито преди, нито след този ден, но Някой стоеше до масата в залата и проповядваше със сила и изобличение.

Когато бях готов „да хвърля мрежата”, Джейк Уудс скочи на крака, хукна по пътеката между пейките и започна да говори с глас, който заглуши моя: „Мъже и жени! Док ви казва истината ... защото аз видях Мъжа докато Док се молеше в къщата ми. Когато отворих очи Той стоеше на вратата с протегнати ръце, на които имаше дупки от гвоздеи и от които течеше кръв. Видях и тръненият венец на главата Му. Помолих Го да влезе и Той наистина влезе. От тогава насам не съм същият човек!”

Хората започнаха да се стичат напред. Изглеждаше сякаш всички искаха да излязат.

Джейк Уудс започна да увещава и спасява всички, които познаваше. Той достигна до толкова много души от своята класа и статус , за двете години, които живя, отколкото аз бих могъл да достигна през целия си живот.

 Свидетелството достига до вас с любезното съдействие на Precious Testimonies


 

 

 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1683830
Постинги: 3883
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031