На края на представлението Маити заменя своята заплата за освобождаването на двама или трима приятели, „арестувани по погрешка”.
Шефът на Гестапо открива през 1943 г., че младата пианистка е една малка мравка от Съпротивата.
Измъчвана е жестоко и оставена на произвола на съдбата. Спасена е от Червения кръст. Прекарва осем дълги и тъжни години в болница. Никога повече не може да свири на пиано и живее в състояние на страдание ден и нощ. След този ад две желания се утвърждават в нея.
Първото е да прости на този, който унищожи дарбата и бъдещето й... „Но как да го направя? Възможно ли е това?” Второто желание е да открива възможности да помага на другите. „Тези две желания никога не са ме напускали.”
В продължение на 40 години Маити се моли всеки ден за този мъж, нейния мъчител.
Чрез своя баща е получила протестанска вяра. Много млада е четяла Библията. Думите на Господ са в живота й, тя ги пази в паметта си. „Когато открих тази връзка от човек до човек чрез Господ, аз осъзнах, че Бог не иска да имаме по пътя си страдание и нещастие. Той ми помогна да изляза от ситуацията и да мога да дам нещо и на другите хора.”
1984 година. приема едно обаждане по телефона. Веднага познава гласа.
„Можем ли да се срещнем?”
Имала чувството, че сградата е паднала върху главата й. Изживяла твърде болезнен момент и се чула да казва: „Елате!”
Лео, нейният палач, лекар, бил вече твърде болен. Не му оставали повече от няколко седмици живот. Намерил младата жена, която измъчвал, преди своята смърт.
Маити му разказва за Божията любов към всички хора.
„Но мислите ли, че има едно място за такива като мен в рая?...”
Тя му говорила за любовта, за Бог...
"В момента, преди тръгване, той беше прав до леглото ми и ме прегърна, за да даде сърцето си на Господ. И много ниско ми каза: "Простете."
Оттогава насам съм сигурна, че съм му простила.”
Маити Житранер
Превод от френски: Христина Панджаридис
Източиник: http://www.estir.net
