превод: Роза Саронова
Разпространява се от: Беки Фишър
(По разказа на нейният дядо записан на касетофон)
Източник: Precious Testimonies (Безценни Свидетелства)

Псуваше и крещеше. Шестгодишният Джеймс го беше виждал в това състояние много пъти, но тази вечер той сякаш беше по-различен. Някак си изглеждаше по-ядосан и сърдит отколкото обикновено. Направо беше гаден! Нямаше много места в дървената колиба, състояща се от две стаи, на които малкото момче можеше да се скрие. Така че когато баща му започна да крещи на дребничката му, мила майка (по произход от индианското племе Чероки), детето можеше да види и чуе всичко.

Тази вечер не можеше да се говори разумно с индианеца, който продължаваше да  залива жена си с неоснователни обвинения. Той протегна ръка и сграбчи тежкия, железен прът, който използваха за ръжен. В пиянското си безумие, мъжа го размаха във въздуха и го стовари върху главата на жената си. Малкото момче, което и без това се тресеше от страх, извика с ужас, гледайки как кръвта буквално бликна от главата на майка му. Тя се свлече безпомощно на пода пред очите на детето. Май беше мъртва... За Джеймс, майка му беше най-скъпото и драгоценно нещо на света. При гледката на шуртящата кръв момчето се хвърли върху дребното ѝ тяло, страхувайки се от най-лошото, че беше умряла.

"Мразя те! Мразя те! Мразя те!" изкрещя Джеймс на баща си, който дори и не осъзнаваше сериозността на това, което беше сторил. Всеки път когато момчето изричаше тези думи те излизаха от устата му с още по-голямо желание за отмъщение. Нещо прещрака вътре в него в този момент. Горчивината и омразата завладяха сърцето му и никога не го напуснаха. На тази крехка възраст Джеймс се закле, че ще продължи да живее само заради една причина - да стане достатъчно голям, за да убие баща си поради това, което беше сторил на майка му.

Но по някаква божествена намеса, по някакво чудо, Мери Елизабет Пепър не умря, но пък се възстановяваше много бавно. През онези години нямаше такова нещо като преливане на кръв, още по-малко в това затънтено градче в щата Мисури. Но за да се подобри състоянието ѝ тя трябваше да напусне дома си и отиде да живее при един от по-големите си синове, а Джеймс, най-малкият от 10-те деца започна да я вижда много, много рядко. За съжаление, неприятностите на Джеймс току-що бяха започнали. Имаше си неприятности със закона, няколко пъти попадаше в затвора заради кражби, но пък го пускаха бързо, защото беше непълнолетен. Веднъж дори, един от по-големите му братя го описа по следния начин: "Той беше най-гадното, отвратително хлапе, което някога съм познавал."

Неговите връстници също го тормозеха и обиждаха. В един от тези случаи Джеймс беше на път  да отсече ръката на едно от тези момчета, за да го накара да го остави на мира, ако не го бяха спрели.

Той престана да ходи на училище след като завърши 8-ми клас. Прекарваше дните, помагайки на баща си да отглежда тютюн в малката им плантация. Така той имаше неограничен достъп до тютюна и домашното вино, което баща му приготвяше,  разбира се откраднато зад гърба му.

Джеймс вече беше на 17, но през всеки ден от тъжния му живот омразата и нещастията бяха негови верни спътници. Тогава настъпи деня, в който безнадежноста и отчаянието го погълнаха напълно и той реши, че единствения изход от жалкото му съществуване  е да отнеме живота си.

Въпросът не бил "дали", а "как" да се самоубие. Вече не знаел колко пъти се бил замислял за онова място, което хората наричали "рай". Казвали, че там било много спокойно и мирно, и че всички се обичали и че вече никой не изпитвал глад.

Отново се запитал: "Абе, дали наистина това място съществува?" Ако наистина е така, мислел си той, защо веднъж за винаги да не приключа с всичко и не се отърва от този мизерен, гаден живот, и да не ида там. Джеймс умувал дали наистина имало Велик дух (бел.пр. - индианците вярват във велик дух или просто наричат Бог велик дух) и как ли изглеждал той.

Младежът нямал никаква идея за Бога или религията. Той само бил виждал как баща му извършва някакви индиянски ритуали до голямото дърво на двора. Никога не бил стъпвал в църква- МЯСТОТО което посещавали белите хора, нито пък бил чел Библията - свещената книга на белия човек.

Джеймс седнал на един дървен стол, а на масата пред себе си поставил ловджийския си нож, излъскан нов револвер и отрова. Наред с всичките останали въпроси, които препускали из главата му, той се опитвал да реши, кое от тези 3 неща било най-бързия и безболезнен начин да свърши със себе си. Тогава изведнъж ...

Вдигнал поглед към стената и видял пред себе си един мъж, който не бил срещал никога до сега. Той бил облечен в чисто бели дрехи. Още преди Джеймс да беше изрекъл и дума, мъжът вдигнал ръка и поставил пръст на устните Си, сякаш искал да каже: "Не казвай нищо." После промълвил: "Дойдох, за да отговоря на въпросите ти." След това кимнал с глава и казал: "Последвай ме."

Последното нещо, което Джеймс си спомня за този момент било, че се изправил на крака, че стените на дървената колиба просто паднали назад и той последвал мъжа с белите дрехи в една градина. Мъжът коленичил пред един камък и започнал да се моли. След броени минути на мястото пристигнали войници, сграбчили го грубо и насила го отвели някъде.

Младият индианец продължил да следва мъжа с белите дрехи и видял как той бил бичуван и бит безмилостно, и най-накрая бил прикован на дървен кръст. Джеймс се озовал в подножието на този кръст, плачейки и ридаейки докато кръвта от ръцете и нозете на този мъж капела на земята. Той вдигнал поглед, нагоре към този благ човек и някак си, вътре в себе си, вече знаел, че непознатия на кръста бил Синът на Бога. Точно както ридаел над окървавеното тяло на милата си майка когато бил малък, Джеймс безпомощно погледнал към Него и извикал: "Защо им позволи да Ти сторят всичко това?" От кръста, умиращият мъж погледнал надолу към него и отговорил: "Заради теб!"

След това Джеймс изведнъж се намерил отново в кухничката на малката колиба, плачейки неудържимо. Дълги часове той седял на масата, мислейки за това, което току-що бил видял и чул, когато осъзнал, че Непознатия с блестящите бели одежди отново стоял пред него. В момента, в който Джеймс погледнал към Него, Той казал: "Дори греховете ти да бяха като мораво, станаха бели като сняг." (Исая 1:18) и изчезнал.

Точно в този момент сякаш товар от хиляди килограми бил вдигнат от раменете на Джеймс. Всеки грам омраза, гняв и горчивина, които били негови верни спътници толкова дълги години се изпарили на секундата. Той се почувствал необикновено свободен както никога до сега. Тогава хвърлил поглед към принадлежностите си, които седели пред него на масата - цигари, алкохол и тестето карти, с което играел комар и чул глас: "Предполагам, че тези неща повече няма да са ти нужни!"

Гласът бил толкова истински, така реален, че Джеймс дори се обърнал да види дали баща му не бил влязъл тихомълком, но в стаята нямало никой. Тогава осъзнал, че това бил гласът на мъжа с белите дрехи. "Да, и аз така мисля!", отговорил той. Младия човек изхвърлил и цигарите, и алкохола, и картите за игра, и никога повече не се докоснал до тях!

След този ден живота на Джеймс бил коренно променен! Дори и старите мулета, с които орял го забелязали. Всичко това се случило във времето когато хората използвали добитък, за да обработват земята. Те вървели след ралото, държейки здраво плуга и кожените ремъци, опасващи раменете и вратовете на мулетата, с които животните били насочвани. Когато плуга се натъкнел и ударел голям камък или сух дънер, тръскането от удара ги запращало под копитата на мулетата и Джеймс започвал да псува, да кълне и шумно да изразява яда си, крещейки и налагайки животните сякаш те били виновни. Първият път (след като вече живота му бил променен) когато отишъл да оре, Джеймс отново се озовал под краката на животните разчиствайки камъните. Той забелязал, че мулетата се разтреперили. Те очаквали поредната доза бой. Но джеймс спокойно се изправил на крака, отърсил праха от себе си и казал: "Слава на Бога!" Точно в този момент, двете стари мулета буквално обърнали глава и го погледнали така сякаш не вярвали на ушите си. ДОРИ мулетата забелязали, че той се е променил!

По-късно Джеймс получил Библия и докато прехвърлял страниците ѝ той се натъкнал на същите тези сцени и места, на които бил във видението си. С нескрито учудване той прочел историята за разпъването на Божия Син на Голгота. Да, и той бил там! Тогава и научил името на Непознатия - Исус - Исус Христос, Синът на Живия Бог!